4 sept 2019, 11:37

Валс с есента 

  Poesía » De amor
795 4 7

Лятото плахо

поглежда в нозете си

боси и прашни,

набира смелост,

протяга ръка и Тя -

толкова млада,

скача от коня,

гребва със шепа роса

и То отпива...

 

Въздухът пламва

в кратка експлозия

и шум от криле –

(стреснато ято,

тръгва отново на юг,

натам към дома...)

 

Есента леко

се вдига на пръсти,

за дълга целувка

с краткото лято,

с непонятна надежда

за вечна любов.

Трепетни устни

раздират безкрая...

А птиците,

усетили порива,

размахват за сбогом криле

и с прастар копнеж

отива си ятото...

 

Влюбено лято!

стопи се в мечтание

за валс с Есента...

Край на сезона...

остава слана....

 

Посвещавам на Кони, защото когато лятото флиртува и си играе с косите й, есента, приласкана, се къпе в очите й!

 

 

 

 

 

© Росилина Хесапчиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, мамо за невероятното стихотворение! Изящен танц, триумф на сетивата, преплетена носталгия и топла картина, прегръщаща избягалото от мястото си сърце!
  • Стойчо! Благодаря! Красив коментар!
  • Танц на сезоните?Ами,да! Който дочува музиката на вятъра намира изразни средства,за да нарисува един преливащ от чувства танц!
    Поздравления,Росилина!
  • Благодаря, Светличка! Винаги посрещаш с възторг стиховете ми! Ангелче, Краси, много ме зарадвахте с присъствието си и прекрасните думи! Нека се насладим на последните дни на лятото и имаме благословена, топла и щедра есен!
  • "... А птиците,
    усетили порива,
    размахват за сбогом криле
    и с прастар копнеж
    отива си ятото..." И изплува пред мен една картина в топли цветове!
  • Толкова нежна картина!Красив валс!
  • Благодаря!
Propuestas
: ??:??