Валяло беше,
но във нейните очи -
болеше,
а налагаше се да мълчи.
Валяло беше,
но във нейната душа -
вътрешно крещеше,
а даваше усмивки на света.
Валяло беше,
но във нейното сърце -
за какво туптеше,
празни бяха нейните ръце.
Валяло беше...
Още дълго щеше да вали.
О, поспри сърце!
Толкова ли трябва да боли?!
© Христина Димитрова Всички права запазени