Валяло беше,
но във нейните очи -
болеше,
а налагаше се да мълчи.
Валяло беше,
но във нейната душа -
вътрешно крещеше,
а даваше усмивки на света.
Валяло беше,
но във нейното сърце -
за какво туптеше,
празни бяха нейните ръце.
Валяло беше...
Още дълго щеше да вали.
О, поспри сърце!
Толкова ли трябва да боли?!
© Христина Димитрова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
