ljskovo (Христина Димитрова) ljskovo (Христина Димитрова)
28
Apr 16, 2020, 7:57 PM

Валяло беше...

  Poetry » Other
975 0 1

 

Валяло беше,
но във нейните очи -
болеше,
а налагаше се да мълчи.

Валяло беше,
но във нейната душа -
вътрешно крещеше,
а даваше усмивки на света.

Валяло беше,
но във нейното сърце -
за какво туптеше,
празни бяха нейните ръце.

Валяло беше...
Още дълго щеше да вали.
О, поспри сърце!
Толкова ли трябва да боли?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Димитрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0