Ванга
По повод тринадесет години от смъртта на Пророчицата
Тя излъчваше светлия свят със дихание.
Тук при нас, беше трудно за нея до болка.
Как се чувства – поиска ли някой да знае?
Всички чакаха всичко. Не искаха малко.
И си тръгна понесла тъгите на хората.
Тя потегли със тонове чужди тегла.
А тълпите прииждаха, плачеха, молеха.
Там, където пламтеше – тя гасеше с ръка.
Тихо в ниското слизаше пак съвършената -
да помилва, да сгрее, да попие сълзици.
Все така ни обича.
И отгоре ни гледа - лъч, изпратен от Бога
и Страдалка-Светица.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Билярска Всички права запазени
