Aug 11, 2009, 11:38 AM

Ванга

  Poetry
607 0 4

По повод тринадесет години от смъртта на Пророчицата

 

Тя излъчваше светлия свят със дихание.

Тук при нас, беше трудно за нея до болка.

Как се чувства – поиска ли някой да знае?

Всички чакаха всичко. Не искаха малко.

И си тръгна понесла тъгите на хората.

Тя потегли със тонове чужди тегла.

А тълпите прииждаха, плачеха, молеха.

Там, където пламтеше – тя гасеше с ръка.

Тихо в ниското слизаше пак съвършената -

да помилва, да сгрее, да попие сълзици.

Все така ни обича.

И отгоре ни гледа - лъч, изпратен от Бога

и Страдалка-Светица.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Билярска All rights reserved.

Comments

Comments

  • ДА БЪДЕ ВЕЧНА ПАМЕТТА И!

    Благодаря ви момичета - Вил, Ан и Алма,че се поклонихте пред паметта на тази необикновена, свята жена - Ванга!!!
    Люси
  • Поклон...!
  • Невероятно хубаво посвещение!
  • Чудесно е, че си посветила стих в памет на покойната Пророчица.
    Нека бъде вечна и светла паметта и. Поклон.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...