11 ago 2009, 11:38

Ванга 

  Poesía
463 0 4

По повод тринадесет години от смъртта на Пророчицата

 

Тя излъчваше светлия свят със дихание.

Тук при нас, беше трудно за нея до болка.

Как се чувства – поиска ли някой да знае?

Всички чакаха всичко. Не искаха малко.

И си тръгна понесла тъгите на хората.

Тя потегли със тонове чужди тегла.

А тълпите прииждаха, плачеха, молеха.

Там, където пламтеше – тя гасеше с ръка.

Тихо в ниското слизаше пак съвършената -

да помилва, да сгрее, да попие сълзици.

Все така ни обича.

И отгоре ни гледа - лъч, изпратен от Бога

и Страдалка-Светица.

 

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ДА БЪДЕ ВЕЧНА ПАМЕТТА И!

    Благодаря ви момичета - Вил, Ан и Алма,че се поклонихте пред паметта на тази необикновена, свята жена - Ванга!!!
    Люси
  • Поклон...!
  • Невероятно хубаво посвещение!
  • Чудесно е, че си посветила стих в памет на покойната Пророчица.
    Нека бъде вечна и светла паметта и. Поклон.
Propuestas
: ??:??