11 ago 2009, 11:38

Ванга

  Poesía
603 0 4

По повод тринадесет години от смъртта на Пророчицата

 

Тя излъчваше светлия свят със дихание.

Тук при нас, беше трудно за нея до болка.

Как се чувства – поиска ли някой да знае?

Всички чакаха всичко. Не искаха малко.

И си тръгна понесла тъгите на хората.

Тя потегли със тонове чужди тегла.

А тълпите прииждаха, плачеха, молеха.

Там, където пламтеше – тя гасеше с ръка.

Тихо в ниското слизаше пак съвършената -

да помилва, да сгрее, да попие сълзици.

Все така ни обича.

И отгоре ни гледа - лъч, изпратен от Бога

и Страдалка-Светица.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ДА БЪДЕ ВЕЧНА ПАМЕТТА И!

    Благодаря ви момичета - Вил, Ан и Алма,че се поклонихте пред паметта на тази необикновена, свята жена - Ванга!!!
    Люси
  • Поклон...!
  • Невероятно хубаво посвещение!
  • Чудесно е, че си посветила стих в памет на покойната Пророчица.
    Нека бъде вечна и светла паметта и. Поклон.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...