29.07.2018 г., 1:09

Вашата съвест

576 2 1

            Под измърсения плащ на човешко неразбирателство, нежни докосвания, безсмислени свади и любовни целувки живея аз. Не нося слънчеви очила, нямам татуировки, слушам качествена музика и държа на нормалните човешки отношения. Когато възникнат проблеми, ги решавам, без да вливам допълнително напрежение в ситуацията.
            Усмихвам се.
            Казвам истината.
            Помагам.
            Прегръщам.
            Обичам истински.
            Аз съм вашата отдавна умряла съвест.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...