Василе
Застроиха земята, Василе.
Асфалтираха твойте мечти.
А февруари се дръпна безсилен
и се скри, по-виновен се скри.
Издълбаха небето, Василе,
ще достигат навярно до Бог,
да го молят за друго бесило,
че не стига един лъвски скок.
Днес не стига, не стига, Василе,
да си лъв трябват много коли
и пари трябват много, Василе
не мечти, а пари, а пари.
Днес не пеят за тебе, Василе,
пее някакъв мургав Васил,
за жени и мъже, по бикини,
кой се влюбил и кой се напил.
Е, дано да не гледаш, Василе,
за какво си се борил до кръв,
че останал би сляп и безсилен,
че наметнал би сам смъртна връв.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
