11.12.2007 г., 12:58 ч.

Ваяние 

  Поезия
693 0 30

Избрах те по усет.

Както скулптурът избира

парчето мрамор за нова статуя.

Видях прекрасното вътре.

Махнах излишното

и те изваях съвършен.

Превърнах сърцето си в галерия,

в която си единствен експонат.

Ти се огледа в очите ми

и не се позна.

Там беше образът от моето въображение.

 

 

Сетих се за този стих след като четох стиха на Брамах.

Писах го преди няколко години по прочетено за един велик скулптор.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??