Ваяние
Избрах те по усет.
Както скулптурът избира
парчето мрамор за нова статуя.
Видях прекрасното вътре.
Махнах излишното
и те изваях съвършен.
Превърнах сърцето си в галерия,
в която си единствен експонат.
Ти се огледа в очите ми
и не се позна.
Там беше образът от моето въображение.
Сетих се за този стих след като четох стиха на Брамах.
Писах го преди няколко години по прочетено за един велик скулптор.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Шейтанова Всички права запазени
