Избрах те по усет.
Както скулптурът избира
парчето мрамор за нова статуя.
Видях прекрасното вътре.
Махнах излишното
и те изваях съвършен.
Превърнах сърцето си в галерия,
в която си единствен експонат.
Ти се огледа в очите ми
и не се позна.
Там беше образът от моето въображение.
Сетих се за този стих след като четох стиха на Брамах.
Писах го преди няколко години по прочетено за един велик скулптор.
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
