Ваяние

Poetry

809 0 30

Избрах те по усет.

Както скулптурът избира

парчето мрамор за нова статуя.

Видях прекрасното вътре.

Махнах излишното

и те изваях съвършен.

Превърнах сърцето си в галерия,

в която си единствен експонат.

Ти се огледа в очите ми

и не се позна.

Там беше образът от моето въображение.

Сетих се за този стих след като четох стиха на Брамах.

Писах го преди няколко години по прочетено за един велик скулптор.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

AzDobrata (Аз Добрата)

Без да преувеличавам, ще кажа истината!Произведението е върховно. Шест му е малко...Прекрасен творец си, Валентина!..

2007-12-18T22:19:30+02:00
Звездичка (Яна Вълчева)

Прекрасно,аплодисменти,Валя

2007-12-13T14:23:54+02:00
Сентполия (Любослава)

Изключително е, харесва ми не само
защото на мен също дадени неща ми дават начало
за писане, но и защото имаш подход, Вале. Браво!

2007-12-12T20:46:14+02:00
ниана (Нина Сименова)

И на мен много ми харесва !

Обичаме представата за лябимия,
изваяна от нашето въображение...

2007-12-12T11:30:59+02:00
Емералд (Мариета Вълчева)

Силна ваятелка си, Валентина !
Аплодисменти !!!

2007-12-12T11:12:47+02:00