11 dic 2007, 12:58

Ваяние

  Poesía
812 0 30

Избрах те по усет.

Както скулптурът избира

парчето мрамор за нова статуя.

Видях прекрасното вътре.

Махнах излишното

и те изваях съвършен.

Превърнах сърцето си в галерия,

в която си единствен експонат.

Ти се огледа в очите ми

и не се позна.

Там беше образът от моето въображение.

 

 

Сетих се за този стих след като четох стиха на Брамах.

Писах го преди няколко години по прочетено за един велик скулптор.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Без да преувеличавам, ще кажа истината!Произведението е върховно. Шест му е малко...Прекрасен творец си, Валентина!..
  • Прекрасно,аплодисменти,Валя
  • Изключително е, харесва ми не само
    защото на мен също дадени неща ми дават начало
    за писане, но и защото имаш подход, Вале. Браво!
  • И на мен много ми харесва !

    Обичаме представата за лябимия,
    изваяна от нашето въображение...
  • Силна ваятелка си, Валентина !
    Аплодисменти !!!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...