Ваятелят на устните ми
Ваятелят на устните ми
===================
Лежа на завет в гънката на брака ни.
А ти си мъж. Обрулен си от вятъра.
Вълнение обзема всички макове,
които се разхождат по полата ми.
По-алено от тях е само слънцето,
търкулнало се в джоба на сакото ти.
Ухае на парфюм, но има трънчета,
с които ще раняваме живота си.
Но слънцето отдавна е привикнало
и няма да подслушва преднамерено.
Прегръдката ти още топли приказно
Ще дойде значи време – за доверие.
Ще дойде време, заедно през прозата
да влачим несинхронно ходилата си.
Но ти си мъж! А роклята ми – розова.
Не ме е страх, че свършило е лятото.
За маковете пак са гладни устните
и тънката им мрежа е трогателна.
А ти си мъж! – Пазителят на чувствата.
Навярно затова си им ваятелят.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
