Oct 23, 2016, 5:40 PM

Ваятелят на устните ми 

  Poetry
355 3 9

Ваятелят на устните ми
===================
Лежа на завет в гънката на брака ни.
А ти си мъж. Обрулен си от вятъра.
Вълнение обзема всички макове,
които се разхождат по полата ми.

 

По-алено от тях е само слънцето,
търкулнало се в джоба на сакото ти.
Ухае на парфюм, но има трънчета,
с които ще раняваме живота си.

 

Но слънцето отдавна е привикнало
и няма да подслушва преднамерено.
Прегръдката ти още топли приказно
Ще дойде значи време – за доверие.

 

Ще дойде време, заедно през прозата
да влачим несинхронно ходилата си.
Но ти си мъж! А роклята ми – розова.
Не ме е страх, че свършило е лятото.

 

За маковете пак са гладни устните 
и тънката им мрежа е трогателна.
А ти си мъж! – Пазителят на чувствата.
Навярно затова си им ваятелят.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??