12.01.2023 г., 10:11 ч.

Вцепенение 

  Поезия
232 0 2

И срам не срам, наместо в строги форми

надрасквам с въглен чистото платно.

Да обрисувам в черно-бели норми

пропукан лед по езерно око.

 

От щрихите студът да намалее,

а белотата да се оживи.

Човек от сняг усмихнато едрее,

под детски ръкавички се яви.

 

Броени часове се търколиха,

картината внезапно се смени.

Несбъдната надежда отклониха

и езерото пак се вцепени.

 

 

© СК Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Огънче в труден период, колко ми е нужно, Вили.
  • И срам не срам, пристигам със горелка.🔥
    Поздрави, Светле.
Предложения
: ??:??