И срам не срам, наместо в строги форми
надрасквам с въглен чистото платно.
Да обрисувам в черно-бели норми
пропукан лед по езерно око.
От щрихите студът да намалее,
а белотата да се оживи.
Човек от сняг усмихнато едрее,
под детски ръкавички се яви.
Броени часове се търколиха,
картината внезапно се смени.
Несбъдната надежда отклониха
и езерото пак се вцепени.
© Светличка All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
