Вчера
Сега ме искаш. А преди
раздираше душата ми от болка.
Сега различно ли е? Замълчи!
Днес думите ти няма да говорят.
Изтръгнати житата не класят,
пречупените вейки не живеят
и птиците избягаха на юг,
защото тук е толкова студено.
Премрежена във паяжини скръб
орисала е всичките ми нощи.
Върви си! Кой ще те посрещне тук -
душата ми е заприличала на просяк.
Сега ме искаш. А преди
очите ти за мене не горяха.
Студено е и толкова боли,
че любовта си няма стряха.
Не, няма кой да те посрещне тук,
ръцете ми отдавна не копнеят
да те прегърнат и да се стопят.
А другото... то беше вчера.
раздираше душата ми от болка.
Сега различно ли е? Замълчи!
Днес думите ти няма да говорят.
Изтръгнати житата не класят,
пречупените вейки не живеят
и птиците избягаха на юг,
защото тук е толкова студено.
Премрежена във паяжини скръб
орисала е всичките ми нощи.
Върви си! Кой ще те посрещне тук -
душата ми е заприличала на просяк.
Сега ме искаш. А преди
очите ти за мене не горяха.
Студено е и толкова боли,
че любовта си няма стряха.
Не, няма кой да те посрещне тук,
ръцете ми отдавна не копнеят
да те прегърнат и да се стопят.
А другото... то беше вчера.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
