Hathor (Геновева Симеонова)
464 1681
2.08.2008 г., 8:05 ч.

Вчера 

  Поезия » Любовна
725 0 11
Сега ме искаш. А преди
раздираше душата ми от болка.
Сега различно ли е? Замълчи!
Днес думите ти няма да говорят.

Изтръгнати житата не класят,
пречупените вейки не живеят
и птиците избягаха на юг,
защото тук е толкова студено.

Премрежена във паяжини скръб
орисала е всичките ми нощи.
Върви си! Кой ще те посрещне тук -
душата ми е заприличала на просяк.

Сега ме искаш. А преди
очите ти за мене не горяха.
Студено е и толкова боли,
че любовта си няма стряха.

Не, няма кой да те посрещне тук,
ръцете ми отдавна не копнеят
да те прегърнат и да се стопят.
А другото... то беше вчера.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??