Вдигнах щорите, за да ми светиш
Вдигнах щорите,
махнах завесите,
обля ме светлината ти.
Спря се върху устните
най-топлият лъч,
извиращ от душата ти.
Глас кадифен,
придружен
с поглед замъглен,
блуждае...
Търси зеленото на очите ми
и трепета в гърдите ми
да обуздае...
Няма къде да се скрия.
Желанието да говоря
избяга в плен на Луната.
Целувам аз и се опивам,
дъх след докосване,
стапяне след вдишване -
това сме самият ти и аз самата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
