28 jun 2008, 17:35

Вдигнах щорите, за да ми светиш 

  Poesía » De amor
557 0 5

Вдигнах щорите,

махнах завесите,

обля ме светлината ти.

Спря се върху устните

най-топлият лъч,

извиращ от душата ти.

 

Глас кадифен,

придружен

с поглед замъглен,

блуждае...

Търси зеленото на очите ми

и трепета в гърдите ми

да обуздае...

 

Няма къде да се скрия.

Желанието да говоря

избяга в плен на Луната.

Целувам аз и се опивам,

дъх след докосване,

стапяне след вдишване -

това сме самият ти и аз самата.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??