Вдишвах името ти
Вдишвах името ти. Понякога повече. Понякога малко.
Не притихвай в свитата черупка. Изгубиш ли ме – ще е жалко.
Рисувах думите си със звезди. Понякога триех със силни ветрове.
Жалко ще е да ми избягаш. Да се криеш по безлюдни брегове.
Тръгваш си. Връщаш се. Тръгвам си. Вървиш след мен.
Откриваш ме. В косите ми, обгърнат заспиваш... А е ден.
Обръщам се. Откривам се в нова светлина. Преследвам те.
Не смей повече да се обърнеш. Не смей. Отново. Заклевам те.
До края на времето, името ти ще вдишвам. Издишвам...
Ще търся ръката ти върху моята. С нежни думи ще описвам.
Не се обръщай. Не и този път. Погледни в очите ми мрака...
Тръгна си. Тогава не се връщай. Никой тук вече няма да те чака.
Рисувах те. По стотици, хиляди начини в мислите, в сърцето.
Грабнах всички листове. Рисунки, стихове... Заминаха в морето...
Гмурни се да ги гониш. Може би все някой ще успееш да вземеш.
Заплаши ме. Нож извади. Но таланта ми, никога не ще отнемеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васи Всички права запазени
