Вдишвах името ти
Вдишвах името ти. Понякога повече. Понякога малко.
Не притихвай в свитата черупка. Изгубиш ли ме – ще е жалко.
Рисувах думите си със звезди. Понякога триех със силни ветрове.
Жалко ще е да ми избягаш. Да се криеш по безлюдни брегове.
Тръгваш си. Връщаш се. Тръгвам си. Вървиш след мен.
Откриваш ме. В косите ми, обгърнат заспиваш... А е ден.
Обръщам се. Откривам се в нова светлина. Преследвам те.
Не смей повече да се обърнеш. Не смей. Отново. Заклевам те.
До края на времето, името ти ще вдишвам. Издишвам...
Ще търся ръката ти върху моята. С нежни думи ще описвам.
Не се обръщай. Не и този път. Погледни в очите ми мрака...
Тръгна си. Тогава не се връщай. Никой тук вече няма да те чака.
Рисувах те. По стотици, хиляди начини в мислите, в сърцето.
Грабнах всички листове. Рисунки, стихове... Заминаха в морето...
Гмурни се да ги гониш. Може би все някой ще успееш да вземеш.
Заплаши ме. Нож извади. Но таланта ми, никога не ще отнемеш.
© Васи All rights reserved.
