Малка таванска стая с малък прозорец, гледащ към звездите. Самотна
мъжка фигура, седнала, с поглед, вперен в екрана. Един друг свят,
разкрит пред нея, привидно същият. Самотна в стаята, но не и там,
в ума и в душата споделени. В начина на мисъл, в погледа за всичко
свое и чуждо. В света на хората,
на групите, на индивида същ – на смисъла, на действието, на резултата
подчинени. Вселената на творческото вдъхновение, на делата и
решенията, на откритията и страстта. На всичко ново, движещо
света. Неволен подтик – спусъкът на новата мечта. Колективен хаос –
перфектната среда. Двигателят един е на света, един е, и един ще бъде –
човешката мечта. Но вдъхновението, от друга страна, се заражда и
развива в колектива. В сбора от човешките съдби, в техните радости, ...