Oct 11, 2015, 7:03 PM

Вдъхновение 

  Poetry » Phylosophy
440 0 0
Малка таванска стая с малък прозорец, гледащ към звездите. Самотна 
мъжка фигура, седнала, с поглед, вперен в екрана. Един друг свят, 
разкрит пред нея, привидно същият. Самотна в стаята, но не и там, 
в ума и в душата споделени. В начина на мисъл, в погледа за всичко 
свое и чуждо. В света на хората, 
на групите, на индивида същ – на смисъла, на действието, на резултата 
подчинени. Вселената на творческото вдъхновение, на делата и 
решенията, на откритията и страстта. На всичко ново, движещо 
света. Неволен подтик – спусъкът на новата мечта. Колективен хаос – 
перфектната среда. Двигателят един е на света, един е, и един ще бъде – 
човешката мечта. Но вдъхновението, от друга страна, се заражда и 
развива в колектива. В сбора от човешките съдби, в техните радости, 
тъги и мечти, заедно в едно абстрактно тяло. Едно духовно 
цяло. Сега ти си този пред екрана. Седиш замислено, но време не остана. 
Там някъде, на нашата планета, от слънцето огряна, очаква те съдбата 
ти от теб неочертана.
 И някой там, неподозирайки за твоето съществуване, нуждае се от теб.

© Йордан All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??