Oct 11, 2015, 7:03 PM

Вдъхновение

578 0 0
Малка таванска стая с малък прозорец, гледащ към звездите. Самотна 
мъжка фигура, седнала, с поглед, вперен в екрана. Един друг свят, 
разкрит пред нея, привидно същият. Самотна в стаята, но не и там, 
в ума и в душата споделени. В начина на мисъл, в погледа за всичко 
свое и чуждо. В света на хората, 
на групите, на индивида същ – на смисъла, на действието, на резултата 
подчинени. Вселената на творческото вдъхновение, на делата и 
решенията, на откритията и страстта. На всичко ново, движещо 
света. Неволен подтик – спусъкът на новата мечта. Колективен хаос – 
перфектната среда. Двигателят един е на света, един е, и един ще бъде – 
човешката мечта. Но вдъхновението, от друга страна, се заражда и 
развива в колектива. В сбора от човешките съдби, в техните радости, 
тъги и мечти, заедно в едно абстрактно тяло. Едно духовно 
цяло. Сега ти си този пред екрана. Седиш замислено, но време не остана. 
Там някъде, на нашата планета, от слънцето огряна, очаква те съдбата 
ти от теб неочертана.
 И някой там, неподозирайки за твоето съществуване, нуждае се от теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...