Аковсички поети се сеамоубиваха след първия отказ, светът не би познал поезията.
Сю Таунсенд
С теб от години сме само познати.
Днес си моята любов закъсняла!
Вдъхнови ме…
Въведе ме в твоите палати
по пътеки от рими тъкана.
Прохождам в поетичния свят,
подреден, красив и ритмичен.
Със страст,
на реч благозвучна богат.
Вдъхновение, някак си…свише!
Музика в рими! Всемир необятен!
Букетче от мисъл, облечено в слово.
С перо от птиче
пиша в мрака невзрачен…
осъмвам…стих родила отново!
И колкото повече размишлявам,
стигам до такъв парадокс…
За поезия
трудно е времето, а тя оживява,
намира отговор за всеки въпрос.
Да правиш добро не е ли мотив
за песен, за картина, за поезия ?
Доброто е ключ!
Само трябва бял лист и молив,
гола истина и … миг вдъхновение!
© Даниела Виткова Всички права запазени