4.03.2021 г., 10:48

Вдъхновение

439 5 5

 

 

Вдъхновение 

 

Какво е нужно?
Музика, картина?
Да заживея в музей
или вечно на концерти, 
или под звуците на радио
да търся тишината. 
Да се спускам дълго, дълго
по някоя нота недописана
и недочула молбата в очите
на слънцето. 
Да се достигам по сълзите 
на дърветата. 
Да пея. 
Да не чувам нищо.
Да търся всичко 
в кълбовидна зима
иглолистно лято, 
недопита пролет,
разпиляна есен, 
в мисълта на друг?
Да ме притежава облак, 
да капя по листата
на своята сутрин,
невидима роса. 
Да слушам?
Това, което чуват
само
чулите преди
началото - 
потеглили преди изгрева
подир съня си, 
заловили някоя мечта
преди да падне вечерта
и дали отговор 
преди да възникне въпросът,
намерили 
преди да потърсят
и дали
преди да имат. 
Запели 
преди да съществуват нотите. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви много, Стойчо, Миг, Младен, Албена, за милите думи и за споделеното!
  • Потопих се в твоето вдъхновение, Йоанче и усещането беше несравнимо!...
  • Разглеждаш сполучливо вдъхновението от толкова разнообразни ъгли, Йоана. Изненадан съм много приятно, защото на мен не ми е хрумвало да направя това, а и не съм го срещал в друго стихотворение. Поздравявам те!
  • "От покрива можеш да видиш цялата прелест на звездите, а от прозореца не. Да се чудиш защо хората не живеят на покривите!"
  • Звучи като симфония на чувствата!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...