4.03.2021 г., 10:48

Вдъхновение

445 5 5

 

 

Вдъхновение 

 

Какво е нужно?
Музика, картина?
Да заживея в музей
или вечно на концерти, 
или под звуците на радио
да търся тишината. 
Да се спускам дълго, дълго
по някоя нота недописана
и недочула молбата в очите
на слънцето. 
Да се достигам по сълзите 
на дърветата. 
Да пея. 
Да не чувам нищо.
Да търся всичко 
в кълбовидна зима
иглолистно лято, 
недопита пролет,
разпиляна есен, 
в мисълта на друг?
Да ме притежава облак, 
да капя по листата
на своята сутрин,
невидима роса. 
Да слушам?
Това, което чуват
само
чулите преди
началото - 
потеглили преди изгрева
подир съня си, 
заловили някоя мечта
преди да падне вечерта
и дали отговор 
преди да възникне въпросът,
намерили 
преди да потърсят
и дали
преди да имат. 
Запели 
преди да съществуват нотите. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви много, Стойчо, Миг, Младен, Албена, за милите думи и за споделеното!
  • Потопих се в твоето вдъхновение, Йоанче и усещането беше несравнимо!...
  • Разглеждаш сполучливо вдъхновението от толкова разнообразни ъгли, Йоана. Изненадан съм много приятно, защото на мен не ми е хрумвало да направя това, а и не съм го срещал в друго стихотворение. Поздравявам те!
  • "От покрива можеш да видиш цялата прелест на звездите, а от прозореца не. Да се чудиш защо хората не живеят на покривите!"
  • Звучи като симфония на чувствата!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...