Вече...
Вече съм далеч,
отдавна стигнах дъното празно...
А пътят назад е затворен вече,
сега разбирам, сляпа съм била навярно...
Вече съм различна,
сякаш за дни пораснах...
Сега с всички съм скептична,
и хорските приказки надраснах...
Вече няма време за съжаление,
то отдавна е изтекло.
Не искам да виждам и твойто лицемерие,
което сякаш на лицето твое е протекло...
Вече няма изход от това положение,
изиграхме картите си и останхме сами.
А да те моля да се връщаш нямам намерение...
Щом желаеш, ти така избра си, тогава си върви...
Но запомни, миналото си е минало.
То остава спомен и не можем да го върнем.
Всичко предишно е отдавна изминало,
пък дори и сълзите в усмивки да превърнем...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Матеева Всички права запазени
))))
