3 мая 2006 г., 13:27

Вече...

810 1 2

Вече съм далеч,
отдавна стигнах дъното празно...
А пътят назад е затворен вече,
сега разбирам, сляпа съм била навярно...

Вече съм различна,
сякаш за дни пораснах...
Сега с всички съм скептична,
и хорските приказки надраснах...

Вече няма време за съжаление,
то отдавна е изтекло.
Не искам да виждам и твойто лицемерие,
което сякаш на лицето твое е протекло...

Вече няма изход от това положение,
изиграхме картите си и останхме сами.
А да те моля да се връщаш нямам намерение...
Щом желаеш, ти така избра си, тогава си върви...

Но запомни, миналото си е минало.
То остава спомен и не можем да го върнем.
Всичко предишно е отдавна изминало,
пък дори и сълзите в усмивки да превърнем...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Матеева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...