Вече друга съм!
Вече друга съм, да знаеш -
под стъпките ми никне пак трева...
В най-жарката пустиня ще узнаеш,
под устните ми, че извират езера!
На моя поглед ще потърсиш
пак в зеленото му да поспреш,
от жегата след теб да се отърсиш,
преди да продължиш напред...
Не съм оазис, нито пък мираж,
който да жадуваш насред път...
Изгубил вече мъжкия кураж,
ме молиш за пореден път...
Но вече друга съм, да знаеш -
до вчера бях ненужната жена...
А днес за мен защо мечтаеш!?
От теб си тръгнах...
откри ме Пролетта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Неделина Кабаиванова Всички права запазени
