Вече късно е...
Недей сега без дъх да гониш вятъра,
далече е и няма да го стигнеш.
Когато беше целият в ръцете ти,
не смогна да го хванеш. Вече късно е...
Усмивките, посърнали пред взора ти,
се криеха в неистово безсилие.
Предадоха се бавно на умората,
поела път на болката по дирите.
А бяха дни, когато върху коня си
препускаше и силен, и величествен.
Не виждаше сълзите отвисокото,
далече от сърцето ти бе чувството.
Сега, да съжаляваш, вече късно е...
Дори да се упрекваш - няма връщане.
На розата стъблото е откъснато
и тя самата вече не е същата...
24.01.2012
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веси Василева Всички права запазени
