Bloom (Веси Василева)
37 307
25.01.2012 г., 15:03 ч.

Вече късно е... 

  Поезия
844 0 10

Недей сега без дъх да гониш вятъра,

далече е и няма да го стигнеш.

Когато беше целият в ръцете ти,

не смогна да го хванеш. Вече късно е...


Усмивките, посърнали пред взора ти,

се криеха в неистово безсилие.

Предадоха се бавно на умората,

поела път на болката по дирите.


А бяха дни, когато върху коня си

препускаше и силен, и величествен.

Не виждаше сълзите отвисокото,

далече от сърцето ти бе чувството.


Сега, да съжаляваш, вече късно е...

Дори да се упрекваш - няма връщане.

На розата стъблото е откъснато

и тя самата вече не е същата...


24.01.2012



© Веси Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми хареса! Поздравления и от мен!
  • С това прочувствено стихотворение ме накара да изляза от мълчанието си!
    Благодаря!
  • Благодаря на всички!
  • Хубаво! Поздрави!
  • Когато беше целият в ръцете ти,

    не смогна да го хванеш. Вече късно е...

    Хареса ми - и като послание, и като настроение!
  • !!!!!!!!Поздравления, Весе! Много ми хареса!
  • Въздействащо!Поздрав!
  • !!!
  • Хубава образност, богатство на творчески инвенции. Но след като финалният куплет е така сполучливо римуван, след като поетесата владее римата, защо я използва чак накрая? Но постигнатото - енергията на поетическите настроения, експресията на изказа, тази разпънатост между любов и нелюбов, възторг и покруса, гняв и примирение - всичко това заслужава адмирации. Поздравявам!
  • Много,много хубаво!Поздрав!
Предложения
: ??:??