Bloom (Веси Василева) Bloom (Веси Василева)
37
Jan 25, 2012, 3:03 PM

Вече късно е...

  Poetry
1.2K 0 10

Недей сега без дъх да гониш вятъра,

далече е и няма да го стигнеш.

Когато беше целият в ръцете ти,

не смогна да го хванеш. Вече късно е...


Усмивките, посърнали пред взора ти,

се криеха в неистово безсилие.

Предадоха се бавно на умората,

поела път на болката по дирите.


А бяха дни, когато върху коня си

препускаше и силен, и величествен.

Не виждаше сълзите отвисокото,

далече от сърцето ти бе чувството.


Сега, да съжаляваш, вече късно е...

Дори да се упрекваш - няма връщане.

На розата стъблото е откъснато

и тя самата вече не е същата...


24.01.2012



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веси Василева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0