Bloom (Веси Василева) Bloom (Веси Василева)
37
25 ene 2012, 15:03

Вече късно е...

  Poesía
1.2K 0 10

Недей сега без дъх да гониш вятъра,

далече е и няма да го стигнеш.

Когато беше целият в ръцете ти,

не смогна да го хванеш. Вече късно е...


Усмивките, посърнали пред взора ти,

се криеха в неистово безсилие.

Предадоха се бавно на умората,

поела път на болката по дирите.


А бяха дни, когато върху коня си

препускаше и силен, и величествен.

Не виждаше сълзите отвисокото,

далече от сърцето ти бе чувството.


Сега, да съжаляваш, вече късно е...

Дори да се упрекваш - няма връщане.

На розата стъблото е откъснато

и тя самата вече не е същата...


24.01.2012



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веси Василева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0