svetlitschka (Светличка)
554 4783
14.01.2021 г., 0:55 ч.  

Вече мога 

  Поезия
592 3 9

Вече мога да те държа за ръка.

Слънцето се надигна плахо.

Проясни се небето. Няма дъга,

Скрита ми е в сърцето. Бяха

 

нечестиви нощи, раняващи дни,

и потопът те дърпаше здраво.

Бе му месецът малък, крáде луни,

тялото ти нашари в лилаво.

 

Връзваше ми ръцете с яко въже,

само с мисъл към тебе политах.

Безпощадна борба за силни мъже

те застигна. За брод не попитах,

 

втурнах се след дъха ти в ледни води,

влачиха ни течения диви,

блъскаха ненаситно в остри скали,

давиха ни талази пенливи.

 

Коренища по чудо спасиха плътта,

Бог смили се и бурята стихна.

Досвидя му отрано да викне духа,

благосклонно над нас се усмихна.

 

 

 

 

 

 

© Светличка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всички сме в Неговите ръце.
    Ценя високо вашето присъствие.
  • Чудесно е
  • Чета, чета аз, но някои работи (Божиите) не ми ги увира главата... една имам за всичко и кое по-напред Поздрави, Светулка!
  • Изстрадано е, с всяка фибра, затова ти благодаря, че се потопи в моя свят, Краси.💖
  • "Няма дъга,
    Скрита ми е в сърцето" Няколко пъти се връщам към това ти стихотворение, Светулка и всеки път едно и също - "За брод не попитах"... дъгата е била твоя път, но без Неговата милост не можем...
  • Благодаря ти за съпричастността !🌿
  • Харесах!
  • Усетих се като преминала през потопа,
    не съм наясно дали слънцето ще надвие
    над облаците, но съм се вкопчила в дъгата у мен. Признателна съм, че не отминахте.
  • Странно произведение
Предложения
: ??:??