Вече мога
Вече мога да те държа за ръка.
Слънцето се надигна плахо.
Проясни се небето. Няма дъга,
Скрита ми е в сърцето. Бяха
нечестиви нощи, раняващи дни,
и потопът те дърпаше здраво.
Бе му месецът малък, крáде луни,
тялото ти нашари в лилаво.
Връзваше ми ръцете с яко въже,
само с мисъл към тебе политах.
Безпощадна борба за силни мъже
те застигна. За брод не попитах,
втурнах се след дъха ти в ледни води,
влачиха ни течения диви,
блъскаха ненаситно в остри скали,
давиха ни талази пенливи.
Коренища по чудо спасиха плътта,
Бог смили се и бурята стихна.
Досвидя му отрано да викне духа,
благосклонно над нас се усмихна.
© Светличка All rights reserved.
Поздрави, Светулка!