25.09.2005 г., 12:20

"Вече мъртъв"

1.2K 0 4
Когато смъртта отвори врати..
и чака ни да минем...
просто и ти се усмихни..
и погледни невинно.
Просто така е писано..
така е наредено дори..
и всичко така описано..
не е страшно.. и не боли.
Само спомени остават..
други забравят ни за миг..
но ликове не се забравят..
и не остават като мит.
Е, само душата ни остана..
а тялото гние във пръста..
и всичко е било измама...
и всичко е било лъжа.
И даже мъртъв...плача..
стена и крещя със глас..
по-тъжен и от песен..
по-искрен и от страст.
Отидох си безмълвно..
оставих всичко в самота..
и заедно със всички мъртви..
лутаме се в пустоща.
Кръжим като орли в небето..
ала не виждат ни, уви..
а само дъждовете... галят хората със нашите сълзи.
Мила мамо, мили татко..
защо изгубих ви така..?!
защо да плачете сега за мене..
както аз за вас сега..?!
Незнам, но искам да ви имам..
не за миг.. и не за час..
а завинаги.. вовеки.. да бъда аз до вас...
Незнам, но аз съм вече мъртъв...
без тяло съм.. а само със душа..
и гледам ви с очите насълзени..
как плачете за мен......
...........забили нокти във пръста!!! 25.09.2005

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Юнчов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не че съм се поставил...а просто съм мъртъв..
    Така съм се скрил в черупката си...че ме е страх да се покажа
    Преди бях като блудния син....сега съм като сина,който не казва дума..не излиза...и такива неща....
  • Въздействащо е...всеки е изживял липсата на някой близък човек след смъртта му, но тук ти си се поставил от другата страна...смела постъпка! Така се пишат най-добрите стихове
  • Благодаря ти!
    Просто..сега ми дойде музата така да се каже...даже директно тук го написах..
    А...дали съм призрак!? Не...за съжаление!
  • Силно е! Поздравявам те, постигнал си, каквото си искал по чудесен начин...но се надявам да не си призрак Те не могат да пишат така!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...