Sep 25, 2005, 12:20 PM

"Вече мъртъв"

  Poetry
1.2K 0 4
Когато смъртта отвори врати..
и чака ни да минем...
просто и ти се усмихни..
и погледни невинно.
Просто така е писано..
така е наредено дори..
и всичко така описано..
не е страшно.. и не боли.
Само спомени остават..
други забравят ни за миг..
но ликове не се забравят..
и не остават като мит.
Е, само душата ни остана..
а тялото гние във пръста..
и всичко е било измама...
и всичко е било лъжа.
И даже мъртъв...плача..
стена и крещя със глас..
по-тъжен и от песен..
по-искрен и от страст.
Отидох си безмълвно..
оставих всичко в самота..
и заедно със всички мъртви..
лутаме се в пустоща.
Кръжим като орли в небето..
ала не виждат ни, уви..
а само дъждовете... галят хората със нашите сълзи.
Мила мамо, мили татко..
защо изгубих ви така..?!
защо да плачете сега за мене..
както аз за вас сега..?!
Незнам, но искам да ви имам..
не за миг.. и не за час..
а завинаги.. вовеки.. да бъда аз до вас...
Незнам, но аз съм вече мъртъв...
без тяло съм.. а само със душа..
и гледам ви с очите насълзени..
как плачете за мен......
...........забили нокти във пръста!!! 25.09.2005

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Юнчов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не че съм се поставил...а просто съм мъртъв..
    Така съм се скрил в черупката си...че ме е страх да се покажа
    Преди бях като блудния син....сега съм като сина,който не казва дума..не излиза...и такива неща....
  • Въздействащо е...всеки е изживял липсата на някой близък човек след смъртта му, но тук ти си се поставил от другата страна...смела постъпка! Така се пишат най-добрите стихове
  • Благодаря ти!
    Просто..сега ми дойде музата така да се каже...даже директно тук го написах..
    А...дали съм призрак!? Не...за съжаление!
  • Силно е! Поздравявам те, постигнал си, каквото си искал по чудесен начин...но се надявам да не си призрак Те не могат да пишат така!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...