Когато смъртта отвори врати.. и чака ни да минем... просто и ти се усмихни.. и погледни невинно. Просто така е писано.. така е наредено дори.. и всичко така описано.. не е страшно.. и не боли. Само спомени остават.. други забравят ни за миг.. но ликове не се забравят.. и не остават като мит. Е, само душата ни остана.. а тялото гние във пръста.. и всичко е било измама... и всичко е било лъжа. И даже мъртъв...плача.. стена и крещя със глас.. по-тъжен и от песен.. по-искрен и от страст. Отидох си безмълвно.. оставих всичко в самота.. и заедно със всички мъртви.. лутаме се в пустоща. Кръжим като орли в небето.. ала не виждат ни, уви.. а само дъждовете... галят хората със нашите сълзи. Мила мамо, мили татко.. защо изгубих ви така..?! защо да плачете сега за мене.. както аз за вас сега..?! Незнам, но искам да ви имам.. не за миг.. и не за час.. а завинаги.. вовеки.. да бъда аз до вас... Незнам, но аз съм вече мъртъв... без тяло съм.. а само със душа.. и гледам ви с очите насълзени.. как плачете за мен...... ...........забили нокти във пръста!!! 25.09.2005
Не че съм се поставил...а просто съм мъртъв..
Така съм се скрил в черупката си...че ме е страх да се покажа
Преди бях като блудния син....сега съм като сина,който не казва дума..не излиза...и такива неща....
Въздействащо е...всеки е изживял липсата на някой близък човек след смъртта му, но тук ти си се поставил от другата страна...смела постъпка! Така се пишат най-добрите стихове
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Така съм се скрил в черупката си...че ме е страх да се покажа
Преди бях като блудния син....сега съм като сина,който не казва дума..не излиза...и такива неща....