30.11.2018 г., 23:31 ч.
Вече не броя
378
0
0
ВЕЧЕ НЕ БРОЯ
Вече не броя животите си.
Не са девет, но знае ли се –
човек съм, не мъркаща котка.
Имам възобновяеми клетки.
Реката тече в своето рýсло
винаги пълноводна и нова
през шубраци и скали пусти,
в борба за живота си готова.
Вятърът в тишина сили събира
и с мощта си се втурва напред,
тъма и облаци черни раздира, ...
Вече не броя животите си.
Не са девет, но знае ли се –
човек съм, не мъркаща котка.
Имам възобновяеми клетки.
Реката тече в своето рýсло
винаги пълноводна и нова
през шубраци и скали пусти,
в борба за живота си готова.
Вятърът в тишина сили събира
и с мощта си се втурва напред,
тъма и облаци черни раздира, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Надежда Борисова Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
