Вече няма как
Здравей, любов! Какво ме питаш точно?
Нищо за теб не съм решила.
А може би бавя се нарочно?
Може би още доводи в ръкава си съм скрила?
Всъщност реших, любов, но как да ти го кажа?
Няма да ти повярвам този път.
Но кога ли могла съм направо от теб да се откажа?
Пред тебе просто ще мълча,
докато образа ми изгубиш
в измислена от мен далечина.
Едва тогава в мене ще се влюбиш.
Ти искаш само туй, което няма как да е вече в твоята ръка.
Но това не е част от играта.
Аз просто също няма вече как
да поискам да те взема обратно.
Играеш сам. Аз ще разпилея нечий чужд мрак.
24.02.2009г.
гр. Пловдив
Нищо за теб не съм решила.
А може би бавя се нарочно?
Може би още доводи в ръкава си съм скрила?
Всъщност реших, любов, но как да ти го кажа?
Няма да ти повярвам този път.
Но кога ли могла съм направо от теб да се откажа?
Пред тебе просто ще мълча,
докато образа ми изгубиш
в измислена от мен далечина.
Едва тогава в мене ще се влюбиш.
Ти искаш само туй, което няма как да е вече в твоята ръка.
Но това не е част от играта.
Аз просто също няма вече как
да поискам да те взема обратно.
Играеш сам. Аз ще разпилея нечий чужд мрак.
24.02.2009г.
гр. Пловдив
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени
