Feb 24, 2009, 8:40 PM

Вече няма как

  Poetry » Love
647 0 1
Здравей, любов! Какво ме питаш точно?
Нищо за теб не съм решила.
А може би бавя се нарочно?
Може би още доводи в ръкава си съм скрила?

Всъщност реших, любов, но как да ти го кажа?
Няма да ти повярвам този път.
Но кога ли могла съм направо от теб да се откажа?
Пред тебе просто ще мълча,

докато образа ми изгубиш
в измислена от мен далечина.
Едва тогава в мене ще се влюбиш.
Ти искаш само туй, което няма как да е вече в твоята ръка.

Но това не е част от играта.
Аз просто също няма вече как
да поискам да те взема обратно.
Играеш сам. Аз ще разпилея нечий чужд мрак.

24.02.2009г.
гр. Пловдив

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...