Вече пулсират сърцата...
Зачаках залеза да стане сив
и небето леко да потъмнее.
Докато не стане мълчалив и чист
полумесец няма да изгрее.
Заспивай, Слънце! Той дойде вече тук!
Вятърът сега разменя ни словата.
Тъгата в душата - ще изчисти със стих,
а сетивата чакат да зърнат Луната.
Дали ще видя принца в нея скрит?
Надеждно мракът намига през стъклата.
Запалва огън - нашият звезден миг
и знам, че вече пулсират сърцата..!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Тодорова Всички права запазени
