20 июн. 2019 г., 17:52

Вече пулсират сърцата...

1.3K 1 0

Зачаках залеза да стане сив
и небето леко да потъмнее.
Докато не стане мълчалив и чист

полумесец няма да изгрее.

Заспивай, Слънце! Той дойде вече тук!
Вятърът сега разменя ни словата.
Тъгата в душата - ще изчисти със стих,
а сетивата чакат да зърнат Луната.

Дали ще видя принца в нея скрит?
Надеждно мракът намига през стъклата.
Запалва огън - нашият звезден миг
и знам, че вече пулсират сърцата..!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Тодорова Все права защищены

Произведението е включено в:

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...