27.07.2022 г., 7:11 ч.
Вече размислих
521
0
0
Сърцето ми замръзва от погледа ти,
радваш ме с усмивката си,
но защо не ме прости,
приказки и красоти –
това можеше да бъдеш само ти,
погледът ми – замислен,
и ето вече размислям.
Заминавай в дълбочината,
край на мечтата!
радваш ме с усмивката си,
но защо не ме прости,
приказки и красоти –
това можеше да бъдеш само ти,
погледът ми – замислен,
и ето вече размислям.
Заминавай в дълбочината,
край на мечтата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход РегистрацияПредложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
