Вече ще съм чужда
Три години минаха, Бояне,
а от тебе нито кост, ни вест...
Тръгна на гурбет, а аз останах
да те чакам. Чакам те до днес.
То не беше обич, беше чудо –
сто пъти водите ми напи.
Тях напи, а в мене всея лудост –
цъфнал гюл на вейка се стопих.
Дружките ми веч се задомиха,
с мъж заспиват, имат си дечица.
Сам-самичка чакам да се мръкне -
спомен мътя, тъжна улулица.
Ни хоро ме блазни, ни седянка –
празно ми е – тебе щом те няма.
Сякаш люта змия – пепелянка –
ме пресука в булчина премяна.
Няма да те чакам все, Бояне,
тръпката по тебе се спомина.
Две ръце ми парят – спомен в рани,
ала ще зараснат до година.
Утре веч на други ще пристана.
Той – вдовец - от мене имал нужда...
Времето късее, утре стана,
щом се върнеш – вече ще съм чужда...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
