6.09.2018 г., 0:40

Вече сме там

829 1 2

Днес съм много, много богата.

Имам си време само мое.

Безмълвно ще си помечтая

за срещата ни – предстоящата.

 

Ще се усмихвам, с очи ще галя    

всеки косъм бял на косата твоя.

Ще ме пожали ли взорът ти – мълния?

Как пожарища под риза ще скрия?

 

Кога ще  е първата ни среща?

Сърцето мое дали ще издържи?

Носи със себе си валериан и вода

и нещо друго, което да ме свести.

 

Ще се стопя в очите ти еленови,

ще заглъхне всеки  звук наоколо.

Ще чувам само песента на авлигите,

бряг и вълна ще се гушат до зори.

 

Не завещавай на друг мига – наслада.

Виж, времето ни искрометно тече.

Днес ни има, утре ни няма, хвърли

небрежно в оная река общите ни беди.

 

Ела! Прероден, утихнал и усмихнат

и без причастие душата ми върни.

Скитницата при тебе е преселена,

защо ли я диря от залез до зори.

 

Кой ще пристъпи пръв, ръка ще подаде?

Небето ще се сниши ли до ръста ни?

Едно перо там горе вечно ще лети и

ще дописва ноти, по тях ще пеят авлигите.

 

Ела, не бой се, за после не  мисли!

Мигът е вечност – обещание за святост.

Ела, хвани ръката ми и отведи ме там.

Там, където няма ни клетви, ни лъжи.

 

Самадхи

 

PS! Стихотворението ми е много, много старо, написано преди светлинни години. Искам да уточня, че поезията е само бледо отражение на реалността в нас. Онова, което преживях по време на случилата се вече среща, това наистина не е възможно да разкрия с думи. Любовта - истинската - започва там, където свършват думите.       

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...