12.12.2010 г., 20:52 ч.

Вече всичко е спомен 

  Поезия » Любовна
565 0 6

Птичи писък разкъса оковите

на безмълвното тихо очакване.

Вече няма звезди във очите ти,

да отразяват искрите във моите.

Вече всичко е миг, само спомен.

Последумия не топлят сърцето.

Малко си искал,  но всичко си имал,

което е моето, нима си забравил.

Вече няма да чакам,  ти си оставил

зрънцето  да изгние  от липсите.

Тишината ще никне във бурени,

а от мен посадено мълчание...

Ставам вятър  и просто си тръгвам

там, където душата ми скита

сред жаравите алени, и още обичам...

със душата безсмъртна на птица.

 

Имам своите простори, и двери,

през които минавам, летейки,

и харизвам ти с радост мислите,

да гадаеш защо съм сред чайките...

 

 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??