Вече всичко е спомен
Птичи писък разкъса оковите
на безмълвното тихо очакване.
Вече няма звезди във очите ти,
да отразяват искрите във моите.
Вече всичко е миг, само спомен.
Последумия не топлят сърцето.
Малко си искал, но всичко си имал,
което е моето, нима си забравил.
Вече няма да чакам, ти си оставил
зрънцето да изгние от липсите.
Тишината ще никне във бурени,
а от мен посадено мълчание...
Ставам вятър и просто си тръгвам
там, където душата ми скита
сред жаравите алени, и още обичам...
със душата безсмъртна на птица.
Имам своите простори, и двери,
през които минавам, летейки,
и харизвам ти с радост мислите,
да гадаеш защо съм сред чайките...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Поздрав, Джейни! 
