11.02.2011 г., 22:05

Вече знам

558 0 1

 

 

      Като някаква птица вълшебна

      аз те търсих

      и страстно зовях.

      Като някаква билка целебна

      все към тебе, любов,

      се стремях.

 

      Бродих аз где ли не по земята,

      да намеря

      от тебе перце.

      На незнайната билка листата -

      лек за моето

      бедно сърце...

 

      Вече знам, ти си рядката птица,

      дето идва при всеки

      веднъж.

      Ти си пролетна крехка тревица -

      освежена

      от първия дъжд.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...