Feb 11, 2011, 10:05 PM

Вече знам

  Poetry
563 0 1

 

 

      Като някаква птица вълшебна

      аз те търсих

      и страстно зовях.

      Като някаква билка целебна

      все към тебе, любов,

      се стремях.

 

      Бродих аз где ли не по земята,

      да намеря

      от тебе перце.

      На незнайната билка листата -

      лек за моето

      бедно сърце...

 

      Вече знам, ти си рядката птица,

      дето идва при всеки

      веднъж.

      Ти си пролетна крехка тревица -

      освежена

      от първия дъжд.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...