Вече знам
Писах, бягах, плаках, чаках,
гонех образа ти всякак.
Докосвах те и те зовях.
И жива, и безкръвна бях
Отивах си и идвах пак
от теб, за теб и с гняв, и страх.
Страхувах се и гузна бях,
отхвърлях те и молих пак,
потъвах в теб и бягах пак,
след теб летях и падах
и пак се спирах, пак побягвах…
Но твоите очи са мои
и твоите ръце са още топли
върху моите
И ти си там, далеч от тук.
И аз съм аз, далеч от тук.
И ти си чужд, както си мой.
И аз те търся без покой.
Кажи ми, колко си далеч?
Вдигни очи, не чакай вече –
обичай, следвай и води!
Лети, любими мой, лети…
А аз ще бъда все една.
Ще бъда в твоята душа.
Ще дишам със живот за теб.
Макар далеч, макар не с теб.
Защото вече знам, че те обичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Всички права запазени
