Писах, бягах, плаках, чаках,

гонех образа ти всякак.

Докосвах те и те зовях.

И жива, и безкръвна бях

Отивах си и идвах пак

от теб, за теб и с гняв, и страх.

Страхувах се и гузна бях,

отхвърлях те и молих пак,

потъвах в теб и бягах пак,

след теб летях и падах

и пак се спирах, пак побягвах…

Но твоите очи са мои

и твоите ръце са още топли

върху моите

И ти си там, далеч от тук.

И аз съм аз, далеч от тук.

И ти си чужд, както си мой.

И аз те търся без покой.

Кажи ми, колко си далеч?

Вдигни очи, не чакай вече –

обичай, следвай и води!

Лети, любими мой, лети…

А аз ще бъда все една.

Ще бъда в твоята душа.

Ще дишам със живот за теб.

Макар далеч, макар не с теб.

Защото вече знам, че те обичам.