12 апр. 2018 г., 00:31

Вече знам

702 0 1

Писах, бягах, плаках, чаках,

гонех образа ти всякак.

Докосвах те и те зовях.

И жива, и безкръвна бях

Отивах си и идвах пак

от теб, за теб и с гняв, и страх.

 

Страхувах се и гузна бях,

отхвърлях те и молих пак,

потъвах в теб и бягах пак,

след теб летях и падах

и пак се спирах, пак побягвах…

 

Но твоите очи са мои

и твоите ръце са още топли

върху моите

 

И ти си там, далеч от тук.

И аз съм аз, далеч от тук.

И ти си чужд, както си мой.

И аз те търся без покой.

 

Кажи ми, колко си далеч?

Вдигни очи, не чакай вече –

обичай, следвай и води!

Лети, любими мой, лети…

 

А аз ще бъда все една.

Ще бъда в твоята душа.

Ще дишам със живот за теб.

Макар далеч, макар не с теб.

 

Защото вече знам, че те обичам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...