12 апр. 2018 г., 00:31

Вече знам

703 0 1

Писах, бягах, плаках, чаках,

гонех образа ти всякак.

Докосвах те и те зовях.

И жива, и безкръвна бях

Отивах си и идвах пак

от теб, за теб и с гняв, и страх.

 

Страхувах се и гузна бях,

отхвърлях те и молих пак,

потъвах в теб и бягах пак,

след теб летях и падах

и пак се спирах, пак побягвах…

 

Но твоите очи са мои

и твоите ръце са още топли

върху моите

 

И ти си там, далеч от тук.

И аз съм аз, далеч от тук.

И ти си чужд, както си мой.

И аз те търся без покой.

 

Кажи ми, колко си далеч?

Вдигни очи, не чакай вече –

обичай, следвай и води!

Лети, любими мой, лети…

 

А аз ще бъда все една.

Ще бъда в твоята душа.

Ще дишам със живот за теб.

Макар далеч, макар не с теб.

 

Защото вече знам, че те обичам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...