9.05.2008 г., 16:20

Вече знам правилата

1.2K 0 37
Бях всичко за теб
и се стичах в очите ти.
И вчера, и утре...
и утре, и днес.
Но ето сега
в лицето на обеда
няма облаци, но...
няма и ден
Студено слънце.
Миг осветен,
в който умираше птица
... във полет.
Беше всичко за мен.
Но те скрих.
Дълбоко, дълбоко.
На лятото в пазвата.
Всичко беше за кратко.
Всичко свърши...
за миг!
..................

Ето ме. Тук съм.
Продължавам играта.
Ще се спъвам.
Ще падам.
След теб ще пълзя.
Ще се боря
до пълна победа.
Вече знам правилата
на тази игра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ани,а нима има ПРАВИЛА В ЛЮБОВТА,....аз мисля ,че не!! А ако има-моля те,научи ме, прати ми НАРЪЧНИК, че аз така и не успях и все греша!...А може би не се БОРЯ достатъчно...? Поздравления за отново докосващия душата ми стих!!!
  • Мила Ани,умееш да пишеш,умееш да вълнуваш !
  • Любов,Ани! Любов!
  • Вдъхновяващ стих...а аз още не знам правилата
    И ти благодаря много за сърдечното посрещане
  • И аз бях тук, прочетох, разбрах...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...